Хаджи Калчо Дренски- първият банкер на Пловдив
Местните индустриалци прохождали с кредити, дадени от Хаджи Калчо Дренски
Стефан Стамболов бил възхитен от най-мъдрия пловдивчанин
Дългът е изпитание, което иска самодисциплина, а не разхищение, смятал самородният банкер
Владимир Балчев
Като приказка без край били слуховете за несметните богатства на хаджи Калчо Дренски. Говорели за цели зидове от златни кюлчета у дома му, че бил собственик на златните дизгини на марковския бей, наследени от онова легендарно време, когато предтеча на бея помогнал на Лала Шахин паша да превземе Пловдив. Дори разправяли, че хаджи Калчо пази скъпоценната корона на българския цар Иван Шишман. Умрял богаташът през 1891 г. и веднага тръгнала мълвата, че синовете му били принудени да броят наследените пари десет дена и десет нощи, без да си дадат никаква почивка.
Загадъчност и мистика обгръщат и родовото предание. Ту се твърди, че фамилията води началото си от търновски болярин, ту се очертава линия през Охрид и Банско до Дряново и Троянския манастир. Сочат се още роднински връзки с Паисий Хилендарски и митичния Вълчан войвода… Редели се измислица след измислица. Една отмирала, на нейно място се появявали две нови…
Проследявйки пътя на рода и многобройните му разклонения, доктор Славянка Дренска е натрупала ръкописи, които трудно могат да се носят от сам човек. Събраните документи и записаните предания дават много отговори и разобличават измислиците. Едновременно с това отварят и нови въпроси. Безспорно е едно – към средата на XVIII век дядото на хаджи Калчо бил в Дряново. Оттук дошла и фамилията Дренски.
Откритите от Славянка Дренска документи посочват и пътищата, по които хаджи Калчо Дренски натрупва своето богатство. Навремето не обръщали внимание на тези документи и хващали вяра на какви ли не истории. Едни смятали, че покрай първата си съпруга, родственица на архимандрит Никодим, хаджи Калчо заграбил парите на Кукленския манастир. Според други, в къщата на хаджията умрял някакъв монах, който събирал помощи за манастира си. Намесени били дори кърджалиите, които уж държали парите си при Станчо Дряна, баща на хаджи Калчо. Напразно големият наш изследовател Стою Шишков се опитвал да вразуми аудиторията: „Позволявам си да кажа, че едновремешното богатство на нашия съгражданин хаджи Калчо Дренски беше от кожухарската му работа и търговията”. За поп Ириней обяснението е просто – Калчо Дренски бил изключителна личност, „нещо като магия и кумир на своето време". Трябва да е така, защото производители и износители на розово масло, рояк търговци и индустриалци тръгнали към успеха с неговите пари. Един от тях е не кой да е, а прочутият хаджи Гьока Павлов. Дренски първи съкратил пътя на скъпите самурени кожи, внасяни от чужбина, и повдигнал авторитета на кюркчийския еснаф. Калоферската община го смятала за благодетел, тъй като с отпусканите от него кредити закърпвала бюджета си.
Нека проследим пътя на хаджи Калчо. Началото е някъде към 1820 г. В кюркчийския дюкян на пловдивския майстор хаджи Ганчо влязло 13-14-годишно момче да търси работа. По обичай чиракът трябвало да става първи, за да изчисти дюкяна, да изхвърли боклука, да донесе вода от Марица, а през деня да помага на калфите. Блъскал така Калчо три години, докато успее да прескочи до следващата степен в професията. После упорито трупал умения, усвоявал тънкостите на занаята, докато един ден се изправил пред баш майстора Пею Кюркчи, баща на първия пловдивски кмет Костаки Пеев. Севернячето се представило блестящо на изпита и станало майстор.
Наистина доходен занаят бил кюркчийският през ония години. Най-богатите поръчвали самурени дрехи и плащали в злато. Но и тези, които не били толкова заможни, гледали да подплатят кюрка си с агнешка кожа. Поръчки от града и селата – колкото щеш, тежки товари поемали към Узунджовския панаир, където стоката бързо се разграбвала. В Пловдив кюркчиите държали собствен хан на централно място близо до Джумаята. Факт е, че Хаджи Калчо Дренски бил неимоверно работлив. Дюкянът му почти винаги бил пълен с хора, понякога входът се задръствал от чакащи. Поръчките валели като дъжд, а майсторът неуморно въртял иглата. Прехвърлил 80-те, но продължавал, както на млади години, да блъска от тъмно до тъмно. Фаталния удар получил в работилницата си и три дни по-късно починал. Това станало точно преди Коледа през 1891 г.
Още като чирак при хаджи Ганчо, Калчо Дренски намирал сили след изтощителния ден в дюкяна да се самообразова. Четял много, можел да цитира пространни пасажи от книгите. Синът на Станчо Дряна бил забележителен и като майстор, изнамерил свои специалитети, които отличавали стоката му. Ако има нещо, което и най-заклетите завистници не отричат, това е умението му да върти парите непрекъснато. Истинската му стихия била раздаването на кредити. Лихварите гледали с един удар да одерат сто кожи, Хаджи Калчо спирал до границата на минималната лихва. И ставало тъй, че хората се натискали да му станат длъжници. Както си въртял иглата, майсторът вършел и банкерската работа. При това безпогрешно. Уж потънал в работата си, кюркчията разучавал клиента и преценявал дали е в състояние да върне дълга. Веднъж дал пари на един мечкар да си купи нова „актриса", като пресметнал за колко време животното ще се обучи, за да носи пари за изплащане на борча. Справил се мечкарят, но не смогнал да събере за лихвата. Мечкарят мигал виновно, на улицата Мецана също изглеждала оклюмана. Може и да се е подсмихнал Хаджи Калчо, като поискал да види как играе „актрисата". Свършило изпълнението на мечката и неочаквано хаджията обявил, че с това представление всъщност е изплатена лихвата.
Дългът е изпитание, което иска самодисциплина, а не разхищение – смятал, самородният банкер. Даже си позволил да поучава Стефан Стамболов, като видял как премиерът хаби три клечки, за да си палне цигара. Първият човек на държавата трябва първи да си прави точно сметката, отсякъл Калчо Дренски. Казват, че железният управник оценил много високо този урок и бил възхитен от мъдростта на стареца.
Поне така се говори, защото никой не знае дали е имало такава случка, или не е имало. Иначе вицове за богаташа се разнасяли далеч от Пловдив. Някои от тях напомнят прочутите анекдоти за скъперничеството на габровци, един от тях събира Хаджи Калчо и Миньо Попа от Габрово. Понеже приказвали, пловдивчанинът угасил свещта, а вариклечкото от Балкана изул в тъмното потурите, за да не ги изтърква напразно. Други твърдят, че когато събирали пари за изграждането на храма „Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив, срещнали първо Константин, най-големият син на хаджията. Бръкнал се Константин и извадил 5 златни лири. Щом синът дава 5, бащата трябва да даде 50, помислили си ктиторите и отърчали при стареца. Хаджи Калчо обаче дал само една лира.
– Защо така, дядо Хаджи, синът ти даде пет лири, а ти само една?
– Така е – казал хаджията, – синът ми има богат баща и може да даде, ама моят баща е беден човек.
Говори се още, че когато кюркчията получил удар, жена му го грабнала с файтон от дюкяна, после пратила друг файтон за доктора. Болният веднага скастрил жена си:
– Еленко, Еленко! Още не съм умрял, а ти почна да пилееш.
Една от любимите истории на пловдивчани била за големия ангорски котарак на Еленка. Хаджи Калчо извикал един коминочистач, после втори и трети. Помамени от слуховете за несметното богатство на кюркчията, майсторите искали космически суми. Ядосал се хаджията, грабнал нещастния котарак и го пуснал в комина. Животинката разперила лапи, пуснала нокти… и почистила комина.
Покрай злостни слухове и весели анекдоти, хората пропускали известията за дарителската дейност на Калчо Дренски. Синът на Станчо Дряна подпомагал църкви и училища. Подарил първата си къща в Пловдив за училище, през 1906 г. там се нанесло читалище „Иван Гешов”. С негови средства се изгражда основно училище в Троян и друго школо в махалата Баба Стана до Троянския манастир (родно място на хаджията). Помогнал и за съграждането на училище в Долната махала на Пловдив. Всъщност за тези дела на кюркчията се разбрало чак след смъртта му, защото той не искал да се говори за тях.
Казват, че хаджи Калчо гледал с години напред и подпомагал прогреса на българите, навестявал също болния Левски и по собствена воля дал солидна сума на апостола Георги Бенковски за подготовката на Априлското въстание. Името на хаджията се споменава, ведно с това на Лейди Странгфорд – и той, както англичанката, оказал значителна помощ на арестуваните българи. Всяка година преди Великден и Коледа, хаджи Калчо Дренски викал в дома си Иван Генадиев и му давал две торбички с бели и жълти пари, да ги даде на истински бедните, които от гордост, не искат да протягат ръка за милостиня.
За първи път Калчо Дренски отишъл в Йерусалим през 1838 г. Второто му посещение на Божи гроб било през 1870 г. Пловдивчани го посрещнали тържествено като герой. Не било само заради едното богатство, защото под тепетата завистта идва по-бързо от почитанието. Има и други причини за това искрено поклонение, но блясъкът на златото е осветил филма на историята, за да остави на следващите поколения единствено догадките. Покрай слуховете за купища жълтици в дома на хаджи Калчо, набързо била забравена една история от януари 1878 г. Часове преди капитан Бураго да влезе в Пловдив, неколцина башибозуци нахлули в чаршията да грабят. Питали най-вече за дома на хаджи Калчо. Българите се изпокрили, обърнали се към един турчин. Османлията посочил някаква сграда и ордата веднага нахлула вътре. Башибозуците разбили цялата постройка, накрая я запалили. Оказало се, че турчинът посочил на башибозука собствената си къща, тъй като искал да предпази хаджи Калчо Дренски. Защото и турците уважавали сина на Станчо Дряна, както заради пословичната му честност, така и заради добрините, които правел .
Минало-заминало. Години по-късно в „Златна книга на дарителите", издадена от Министерството на просвещението, се появили думи на признателност за Калчо Дренски. Нямало кой да ги чуе покрай слуховете, разпространявани години наред. Като се поминал хаджи Калчо, вниманието се насочило към сина му Константин.
Коледа по Стар стил, съответно и през 1891 г. се е празнувала на 7 януари. Следователно няма символизъм в датата на смъртта на хаджи Калчо – починал е две седмици преди Рождество.
Поздравления за хубавата статия!